ЗЛАТНАТА ЛИПА 2024 │ Международен филмов фестивал за ново европейско кино
Целта на фестивала ”Златната липа” е да популяризира европейското кино в България, като всяка година се показват най-новите и интересни филми от различни европейски страни. Фестивалът има две програми: конкурсна и съпътстваща. В конкурсната програма селектираните филми са оценявани от жури с международно участие. Желанието ни е всяка година съпътстващата програма на фестивала да бъде посветена на кино от различни части на Европа, отделно има и специална секция за новите български филми, представени от създателите им и актьорския състав. Организирането на фестивала се извършва с подкрепата на Община Стара Загора. Прожекциите и събитията, част от съпътстващата програмата на фестивала, се провеждат при вход свободен. Заповядайте!
СПЕЦИАЛЕН ГОСТ НА ФЕСТИВАЛА 2024

Ели Скорчева
Ели Скорчева е българска филмова, телевизионна и театрална актриса. Родена е в Пловдив на 8 март 1954 г. Завършва техникум по строителство и архитектура, ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“, а по-късно мениджмънт и маркетинг на застрахователния бизнес. Освен в киното е работила в застрахователно дружество БГ-план. Първият проект, в който участва, е 10-серийният филм „Синя лампа“ на режисьорите Мариана Евстатиева-Биолчева, Георги Георгиев и Веселин Вачев.
Сред най-запомнящите се роли в киното са тези на Вероника и Тони в филмите „Адаптация“ (1979) и „Ева на третия етаж“ (1987). Други известни филми, в които участва, са „Дом за нашите деца“, „Търновската царица“ (1980) и „Мадам Бовари“ от Сливен (1991). През 90-те години спира да се снима в киното, но макар и рядко, участва в театрални постановки. През 2023 г. се завръща в голямото кино с блестящото изпълнение на ролята на Блага във филма на Стефан Командарев “Уроците на Блага“, с която печели престижната награда за най-добра актриса на филмовия фестивал в Карлови Вари.
Жури 2024

Линда Олте
Латвия

Мариуш Гжегожек
Полша

Пандора Джоунс
Великобритания

Санджин Малешевич
Босна и Херцеговина

Израснала съм с липите пред къщата на баба и дядо в Троян. Вече ги няма, но ароматът на цветовете им още ме преследва.
Затова пък международният фестивал „Златната липа“ е все по-жив и жилав. Слушала съм чудеса за интересните филми и гости, както и за гостоприемството в Стара Загора.
Нетърпелива съм да видя тазгодишната конкурсна програма и да се срещна с европейските режисьорски стратегии за отразяване на хаотичното ни време.
Фестивалите са оазиси на изкуството, приятелството, мира. Отворени пространства за въображението.
На добър час на „Златната липа“ 2024! И още много години аромат на качествено кино!
Геновева Димитрова
Геновева Димитрова – Председател на журито
Д-р Геновева Димитрова е един от водещите български филмови критици. Родена е в Плевен. Завършила е руска филология в СУ „Св. Климент Охридски” и кинознание в НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов. От 1991 до 2018 е редактор във в. „Култура” до спирането му. Там е водила колонка „От пръв поглед” от 2000. От октомври 2018 до края на 2019 е редактор и колумнист във в. „К”. Работи като киновед в Българска национална филмотека. Има много публикации в периодичния и специализирания печат. От 2020 до 2022 води седмична колонка за кино във в. „Труд”. От 2022 – във в. „Филтър”.
Автор е на книгите „Кино в края на века. Български фигури и игрални филми – поглед от 90-те“ (издателство “ЕА”, 1999) и „Въртележки на абсурда. Руското игрално кино (1991-2011), издателство „Валентин Траянов”, 2011.
Хоноруван преподавател по кино в СУ „Св. Климент Охридски“ в магистърска програма „Преводач-редактор“.
Сценарист е на документалните филми “Нощ в София” (2008) и “Offline?” (2017) на Станислава Калчева (награда на «Академика» от «Златен ритон»).
Член е на Управителния съвет на Съюза на българските филмови дейци, член е на Съюза на българските журналисти и на ФИПРЕССИ. Участвала е в журита на международни и национални фестивали. Била е неведнъж член на НХК към ИА Национален филмов център за игрално и документално кино.
Има няколко номинации и награда за оперативна критика на СБФД през 2006. Номинирана е седем пъти за оперативна критика и от Българската филмова академия и получава наградата през 2016. Носител е на наградата за теория на БФА за книгата „Въртележки на абсурда. Руското игрално кино (1991 – 2011). Носител е на наградата „Златен век – звезда“ на Министерството на културата, 2019.
Линда Олте
Линда Олте е латвийски режисьор, сценарист и редактор. След дългогодишна работа в латвийската телевизия по няколко успешни програми, документални филми и сериали, дебютният игрален филм на Линда „Сестри“ (2022) има премиера на Варшавския филмов фестивал, печелейки награда за най-добър филм в конкурса за дебютен филм както и международната награда на журито “Fipresci Jury Award”, „Сестри“ е прожектиран и спечелил в повече от дузина фестивали по целия свят, като един от тях е и Златната Липа 2023 където филмът на Олте печели три награди; за най-добър филм, най-добра женска роля и най-добър режисьор. Линда получи и латвийската национална филмова награда за най-добър режисьор за 2023 година. Работата на Линда по документалния филм “My Father the Banker” (2015) ѝ носи национална филмова награда за най-добър монтаж. В момента разработва следващия си игрален филм “The Child”.


Мариуш Гжегожек
Филмов, театрален и телевизионен режисьор, сценарист, сценограф, графичен художник, филмов продуцент.
Завършва режисура в Полската национална филмова, телевизионна и театрална школа в Лодз, а от 1989 г. преподавател и художествен ръководител на много студентски филми там. През 2012 г. е избран за ректор на Филмовото училище в Лодз и заема тази длъжност до 2020 г.
Студентските му филми “Krakatau” и “The Worm” получават признание, печелейки основните награди на най-важните фестивали за късометражно кино. През 1993 г. прави дебютния си игрален филм “Conversation with a Cupboard Man”, който е поканен на основния конкурс на Международния филмов фестивал във Венеция, където получава наградата за най-добър дебют, последван между другото от Специалната награда на журито в Гдиня, наградата на Анджей Мунк и Голямата награда в Александрия.
Следващите му пълнометражни филми “The Queen of Angels” (1999), “I Am Yours” (2009) and “The Singing Napkin” печелят награди на фестивала в Гдиня.
Автор е на музикални и документални филми, посветени на изключителните фигури на съвременната музика, като Арво Парт, Мередит Монк, Гия Канчели, Павел Шимански и други, чието творчество е вдъхновено от средновековната и полската народна музика.
Като театрален режисьор печели множество пъти наградата Златна Маска за най-добро театрално представление за годината в Полша. Работата му най-често е свързана с театъра в Лодз, но също така има проекти и в други полски театри като тези в Варшава и Краков.
В продължение на много години, заедно с психотерапевта Войчех Айхелбергер, той продуцира телевизионните серии “Windows и Night Watchman”, фокусирани върху проблемите на човешката духовност.
Една от големите му страсти е компютърната графика и дизайн. Автор е на много плакати и публикации за театри в Полша.
Член на Европейската и Полската филмова академия и дългогодишен експерт към полският филмов институт.
Пандора Джоунс
Пандора Джоунс започва кариерата си в киното и телевизията още като дете. Между шест и шестнадесет годишна възраст тя заема главните роли в филмовата трилогия на Гарет Джоунс: “Desire”, “Delight” и “Delirium”. “Desire” с Оскар Пиърс и Тела Кпомаху открива Международния филмов фестивал в Сараево и бе номиниран за най-добър британски филм на “Raindance” 2009, а “Delight” с участието на Жана Балибар и Гавин Фаулър е номиниран за най-добър игрален филм на международния филмов фестивал в Москва през 2013. Репертоарът й включва както екранна, така и сценична актьорска игра; като има роли в лондонския театър “Блумсбъри”.
Докато преследва актьорската си кариера, Пандора учи История на Изкуството в Courtauld Institute of Art в Лондон. Специалист по визуалните изкуства на венецианския Ренесанс, тя има написани текстове относно връзката на изкуството с евразийската политика, религия и пол, теми, които преследва и в съвременната си филмова работа.
Пандора е и автор на няколко сценария, като един от тях е за телевизионния сериал “AMERICANA”. През 2024 г. тя се присъединява към компанията “Scenario Films” като изпълнителен директор по развитието, а в момента отговаря за международния игрален филм “Dead Men’s Music”, чието действие се развива в Украйна, както и за албанско-британската продукция “The Bellgirll”, където работи в сътрудничество с Английската национална опера.


Санджин Малешевич
Санжин Малешевич е филмов и визуален творец спечелил множество награди. Роден в Баня Лука, Босна и Херцеговина.
Малешевич винаги е имал интерес в киното, но едва когато се премества да живее в Съединените щати започва да работи в този спектрум/медиа на изкуството. Завършва колежа в Лонг Бийч (Long Beach City College) през 2012 и четири години по-късно бива включен в списъка “40 под 40” влиятелни Лонг Бийч творци.
Най-успешните проекти на Малешевич са късометражните филми “Tetched” (2016) и “Toni” (2022). С “Toni” печели множество награди като Best of the Fest Award и награда на публиката на фестивала за късометражно кино в Холивуд, Лос Анджелис, печели награди и на Serbian Fantastic Film в Белград.
В момента работи по новият си късометражен филм “Taint”, който ще е третия от “T-трилогията” му след “Tetched” и “Toni”.
Конкурсна програма 2024
Извънконкурсна програма 2024
-
Фаворитката на краля

2023, Франция, 110 минути, игрален, биографичен
Майуен Льо Беско
Майуен Льо Беско, Теди Люси-Модесте, Никола Ливечи
Лаурен Дайланд
Джони… -
Филип

2022, Полша, 125 минути, игрален, военен, исторически, драма
Михал Квиечински
Михал Квиечински, Михал Матейкевич
Михал Собочински
Ерик Кулм, Виктор Мьотле, Каролин Хартиг,… -
Чист Късмет

2023, Франция/Великобритания, 93 минути, игрален, трилър
Уди Алън
Уди Алън
Виторио Стораро
Лу дьо Лааж, , Нилс Шнайдер, Мелвил… -
Шошана

2023, Италия, 120 минути, игрален, трилър
Майкъл Уинтърботъм
Лаурънс Кориат, Паул Вираг, Майкъл Уинтърботъм
Жилс Нъргжен
Дъглас Буут, Хари…
Българско кино 2024
Съпътстваща програма 2024
Награди 2024
Международен Филмов фестивал „Златната липа“ 2024

НАГРАДА НА ПУБЛИКАТА:
Награда на публиката бе присъдена на филма „Уроците на Блага“, 2023, България/Германия, 113 минути, игрален, драма Стефан Командарев

НАЙ-ДОБРА ЖЕНСКА РОЛЯ:
Наградата „Златна липа“ 2024 за най-добра женска роля беше присъдена на Ели Скорчева за филма „Уроците на Блага“. Така тя си тръгна с две статуетки от „Златната липа“, след като в първия ден получи и награда за цялостен принос в киното.

НАЙ-ДОБРА МЪЖКА РОЛЯ:
Наградата „Златна липа“ 2024 за най-добра мъжка роля беше присъдена на Янис Фриш за филма „Стиснати юмруци“, 2023, Белгия, 86 минути, игрален, драма Вивиан Гофе

НАЙ-ДОБЪР РЕЖИСЬР:
Наградата „Златна липа“ 2024 за най-добър режисьор беше присъдена на Вивиан Гофет за „Стиснати юмруци“, 2023, Белгия, 86 минути, игрален, драма Вивиан Гофет

НАЙ-ДОБЪР ФИЛМ:
Наградата „Златна липа“ 2024 за най-добър филм беше присъдена на „Светеца гражданин“, 2023, Грузия, 100 минути, игрален, драма Тинатин Каджришвили

ОТЛИЧИЕ НА СЪЮЗА НА БЪЛГАРСКИТЕ ФИЛМОВИ ДЕЙЦИ:
Специална награда на Съюза на българските филмови дейци получи „Изгубена държава” 2023, Сърбия/Франция/Люксембург/Хърватска, 98 минути, игрален, драма Владимир Перишич











