ЗЛАТНАТА ЛИПА 2024 │ Международен филмов фестивал за ново европейско кино

Целта на фестивала ”Златната липа” е да популяризира европейското кино в България, като всяка година се показват най-новите и интересни филми от различни европейски страни. Фестивалът има две програми: конкурсна и съпътстваща. В конкурсната програма селектираните филми са оценявани от жури с международно участие. Желанието ни е всяка година съпътстващата програма на фестивала да бъде посветена на кино от различни части на Европа, отделно има и специална секция за новите български филми, представени от създателите им и актьорския състав. Организирането на фестивала се извършва с подкрепата на Община Стара Загора. Прожекциите и събитията, част от съпътстващата програмата на фестивала, се провеждат при вход свободен. Заповядайте!


СПЕЦИАЛЕН ГОСТ НА ФЕСТИВАЛА 2024

Ели Скорчева

Ели Скорчева е българска филмова, телевизионна и театрална актриса. Родена е в Пловдив на 8 март 1954 г. Завършва техникум по строителство и архитектура, ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“, а по-късно мениджмънт и маркетинг на застрахователния бизнес. Освен в киното е работила в застрахователно дружество БГ-план. Първият проект, в който участва, е 10-серийният филм „Синя лампа“ на режисьорите Мариана Евстатиева-Биолчева, Георги Георгиев и Веселин Вачев.

Сред най-запомнящите се роли в киното са тези на Вероника и Тони в филмите „Адаптация“ (1979) и „Ева на третия етаж“ (1987). Други известни филми, в които участва, са „Дом за нашите деца“, „Търновската царица“ (1980) и „Мадам Бовари“ от Сливен (1991). През 90-те години спира да се снима в киното, но макар и рядко, участва в театрални постановки. През 2023 г. се завръща в голямото кино с блестящото изпълнение на ролята на Блага във филма на Стефан Командарев “Уроците на Блага“, с която печели престижната награда за най-добра актриса на филмовия фестивал в Карлови Вари.


Жури 2024

Геновева Димитрова – Председател на журито

България

Линда Олте

Латвия

Мариуш Гжегожек

Полша

Пандора Джоунс

Великобритания

Санджин Малешевич

Босна и Херцеговина


Геновева Димитрова – Председател на журито

Д-р Геновева Димитрова е един от водещите български филмови критици. Родена е в Плевен. Завършила е руска филология в СУ „Св. Климент Охридски” и кинознание в НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов. От 1991 до 2018 е редактор във в. „Култура” до спирането му. Там е водила колонка „От пръв поглед” от 2000. От октомври 2018 до края на 2019 е редактор и колумнист във в. „К”. Работи като киновед в Българска национална филмотека. Има много публикации в периодичния и специализирания печат. От 2020 до 2022 води седмична колонка за кино във в. „Труд”. От 2022 – във в. „Филтър”.

Автор е на книгите „Кино в края на века. Български фигури и игрални филми – поглед от 90-те“ (издателство “ЕА”, 1999) и „Въртележки на абсурда. Руското игрално кино (1991-2011), издателство „Валентин Траянов”, 2011.

Хоноруван преподавател по кино в СУ „Св. Климент Охридски“ в магистърска програма „Преводач-редактор“.

Сценарист е на документалните филми “Нощ в София” (2008) и “Offline?” (2017) на Станислава Калчева (награда на «Академика» от «Златен ритон»).

Член е на Управителния съвет на Съюза на българските филмови дейци, член е на Съюза на българските журналисти и на ФИПРЕССИ. Участвала е в журита на международни и национални фестивали. Била е неведнъж член на НХК към ИА Национален филмов център за игрално и документално кино. 

Има няколко номинации и награда за оперативна критика на СБФД през 2006. Номинирана е седем пъти за оперативна критика и от Българската филмова академия и получава наградата през 2016. Носител е на наградата за теория на БФА за книгата „Въртележки на абсурда. Руското игрално кино (1991 – 2011). Носител е на наградата „Златен век – звезда“ на Министерството на културата, 2019. 


Линда Олте

Линда Олте е латвийски режисьор, сценарист и редактор. След дългогодишна работа в латвийската телевизия по няколко успешни програми, документални филми и сериали, дебютният игрален филм на Линда „Сестри“ (2022) има премиера на Варшавския филмов фестивал, печелейки награда за най-добър филм в конкурса за дебютен филм както и международната награда на журито “Fipresci Jury Award”, „Сестри“ е прожектиран и спечелил в повече от дузина фестивали по целия свят, като един от тях е и Златната Липа 2023 където филмът на Олте печели три награди; за най-добър филм, най-добра женска роля и най-добър режисьор. Линда получи и латвийската национална филмова награда за най-добър режисьор за 2023 година. Работата на Линда по документалния филм “My Father the Banker” (2015) ѝ носи национална филмова награда за най-добър монтаж. В момента разработва следващия си игрален филм “The Child”.


Мариуш Гжегожек

Филмов, театрален и телевизионен режисьор, сценарист, сценограф, графичен художник, филмов продуцент.

Завършва режисура в Полската национална филмова, телевизионна и театрална школа в Лодз, а от 1989 г. преподавател и художествен ръководител на много студентски филми там. През 2012 г. е избран за ректор на Филмовото училище в Лодз и заема тази длъжност до 2020 г.

Студентските му филми “Krakatau” и “The Worm” получават признание, печелейки основните награди на най-важните фестивали за късометражно кино. През 1993 г. прави дебютния си игрален филм “Conversation with a Cupboard Man”,  който е поканен на основния конкурс на Международния филмов фестивал във Венеция, където получава наградата за най-добър дебют, последван между другото от Специалната награда на журито в Гдиня, наградата на Анджей Мунк и Голямата награда в Александрия.

Следващите му пълнометражни филми “The Queen of Angels” (1999), “I Am Yours” (2009) and “The Singing Napkin” печелят награди на фестивала в Гдиня.

Автор е на музикални и документални филми, посветени на изключителните фигури на съвременната музика, като Арво Парт, Мередит Монк, Гия Канчели, Павел Шимански и други, чието творчество е вдъхновено от средновековната и полската народна музика.

Като театрален режисьор печели множество пъти наградата Златна Маска за най-добро театрално представление за годината в Полша. Работата му най-често е свързана с театъра в Лодз, но също така има проекти и в други полски театри като тези в Варшава и Краков.

В продължение на много години, заедно с психотерапевта Войчех Айхелбергер, той продуцира телевизионните серии “Windows и Night Watchman”, фокусирани върху проблемите на човешката духовност.

Една от големите му страсти е компютърната графика и дизайн. Автор е на много плакати и публикации за театри в Полша.

Член на Европейската и Полската филмова академия и дългогодишен експерт към полският филмов институт.


Пандора Джоунс

Пандора Джоунс започва кариерата си в киното и телевизията още като дете. Между шест и шестнадесет годишна възраст тя заема главните роли в филмовата трилогия на Гарет Джоунс: “Desire”, “Delight” и “Delirium”. “Desire” с Оскар Пиърс и Тела Кпомаху открива Международния филмов фестивал в Сараево и бе номиниран за най-добър британски филм на “Raindance” 2009, а “Delight” с участието на Жана Балибар и Гавин Фаулър е номиниран за най-добър игрален филм на международния филмов фестивал в Москва през 2013. Репертоарът й включва както екранна, така и сценична актьорска игра; като има роли в лондонския театър “Блумсбъри”.

Докато преследва актьорската си кариера, Пандора учи История на Изкуството в  Courtauld Institute of Art в Лондон. Специалист по визуалните изкуства на венецианския Ренесанс, тя има написани текстове относно връзката на изкуството с евразийската политика, религия и пол, теми, които преследва и в съвременната си филмова работа.

Пандора е и автор на няколко сценария, като един от тях е  за телевизионния сериал “AMERICANA”. През 2024 г. тя се присъединява към компанията “Scenario Films” като изпълнителен директор по развитието, а в момента отговаря за международния игрален филм “Dead Men’s Music”, чието действие се развива в Украйна, както и за албанско-британската продукция “The Bellgirll”, където работи  в сътрудничество с Английската национална опера.


Санджин Малешевич

Санжин Малешевич е филмов и визуален творец спечелил множество награди. Роден в Баня Лука, Босна и Херцеговина.

Малешевич винаги е имал интерес в киното, но едва когато се премества да живее в Съединените щати започва да работи в този спектрум/медиа на изкуството. Завършва колежа в Лонг Бийч (Long Beach City College) през 2012 и четири години по-късно бива включен в списъка “40 под 40” влиятелни Лонг Бийч творци.

Най-успешните проекти на Малешевич са късометражните филми “Tetched” (2016) и “Toni” (2022). С “Toni” печели множество награди като Best of the Fest Award и награда на публиката на фестивала за късометражно кино в Холивуд, Лос Анджелис, печели награди и на Serbian Fantastic Film в Белград.

В момента работи по новият си късометражен филм “Taint”, който ще е третия от “T-трилогията” му след “Tetched” и “Toni”.

Конкурсна програма 2024

Извънконкурсна програма 2024

  • Курсът на Живота

    Курсът на Живота

    2023, Франция, 90 минути, игрален, драма, комедия Режисьор: Фредерик Сойхер Сценарий: Ален Лайрак, Фредерик Сойхер Оператор: Любомир Бакчев В ролите: Агнес Жауи, Джонатан Закай,…

    Прочети още…

  • Любов. Лъжи. Кръв.

    Любов. Лъжи. Кръв.

    2024, Великобритания, 100 минути, игрален, романтичен, трилър Режисьор: Роуз Глас Сценарий: Роуз Глас, Вероника Тофилска Оператор: Бен Фордесман В ролите: Кристен Стюарт, Дейв Франко,…

    Прочети още…

  • На Ръба

    На Ръба

    2022, Испания/Белгия, 105 минути, игрален, драма, трилър Режисьор: Хуан Диего Бото Сценарий: Хуан Диего Бото, Олда Родригез Оператор: Арнау Валс Коломер В ролите: Пенелопе…

    Прочети още…

  • Парижки спомени

    Парижки спомени

    2022, Франция, 105 минути, игрален, драма Режисьор: Алис Уинокър Сценарий: Алис Уинокър, Жан-Стефан Брон, Марсиа Романо Оператор: Стефан Фонтен В ролите: Беноа Магимел, Грегоар…

    Прочети още…

  • Пиер Бонар, художник

    Пиер Бонар, художник

    2023, Франция, 122 минути, игрален, биографичен, романтичен Режисьор: Мартин Провост Сценарий: Мартин Провост, Марк Абделнур Оператор: Гийом Шифман В ролите: Венсан Макен, Сесил дьо…

    Прочети още…

  • Престъплението е мое

    Престъплението е мое

    2023, Франция, 102 минути, игрален, криминален, комедия Режисьор: Франсоа Озон Сценарий: Франсоа Озон, Филип Пиацо Оператор: Мануел Дакосе В ролите: Надя Терезкевич, Ребека Мардър,…

    Прочети още…

  • Роза

    Роза

    2022, Дания, 106 минути, игрален, драма, комедия Режисьор: Нилс Арден Оплев Сценарий: Нилс Арден Оплев Оператор: Расмус Видебейк В ролите: Софи Гробьол, Лене Мариа…

    Прочети още…

  • Само Ние Двамата

    Само Ние Двамата

    2023, Франция, 105 минути, игрален, трилър, драма Режисьор: Валери Донзели Сценарий: Одри Диуан, Валери Донзели Оператор: Лоран Танги В ролите: Виржини Ефира, Мелвил Пупо,…

    Прочети още…

  • Страсти в кухнята

    Страсти в кухнята

    Франция, 135 минути, игрален, драма, исторически, романтика Режисьор: Тран Ан ХунгСценарий: Тран Ан ХунгОператор: Джонатан РикебурВ ролите: Жулиет Бинош, Беноа Магимел, Емануел Селинджър, Патрик…

    Прочети още…

  • Сухи треви

    Сухи треви

    2023, Турция/Франция/Германия, 197 минути, игрален, драма Режисьор: Нури Билге ДжейланСценарий: Акин Аксу, Ебру Джейлан, Нури Билге ДжейланОператор: Джевахир/Цевахир Шахин, Кюрсат ЮрешинВ ролите: Дениз Челилоглу,…

    Прочети още…

Българско кино 2024

Съпътстваща програма 2024

Награди 2024

Международен Филмов фестивал „Златната липа“ 2024

НАГРАДА НА ПУБЛИКАТА:

Награда на публиката бе присъдена на филма „Уроците на Блага“, 2023, България/Германия, 113 минути, игрален, драма Режисьор: Стефан Командарев

Наградата „Златна липа“ 2024 за най-добра женска роля беше присъдена на Ели Скорчева за филма „Уроците на Блага“. Така тя си тръгна с две статуетки от „Златната липа“, след като в първия ден получи и награда за цялостен принос в киното.

Наградата „Златна липа“ 2024 за най-добра мъжка роля беше присъдена на Янис Фриш за филма „Стиснати юмруци“, 2023, Белгия, 86 минути, игрален, драма Режисьор: Вивиан Гофе

НАЙ-ДОБЪР РЕЖИСЬР:

Наградата „Златна липа“ 2024 за най-добър режисьор беше присъдена на Вивиан Гофет за „Стиснати юмруци“, 2023, Белгия, 86 минути, игрален, драма Режисьор: Вивиан Гофет

Наградата „Златна липа“ 2024 за най-добър филм беше присъдена на „Светеца гражданин“, 2023, Грузия, 100 минути, игрален, драма Режисьор: Тинатин Каджришвили

Специална награда на Съюза на българските филмови дейци получи „Изгубена държава” 2023, Сърбия/Франция/Люксембург/Хърватска, 98 минути, игрален, драма Режисьор: Владимир Перишич